Големиат бар

Admin Брой мнения : 118 Join date : 19.10.2010

Влязох ме в бара, целите мокри.Брманът ни изгледа навъсено, но когато му се усмихнах, той също се усмихна и ни поведе към една маса, близо до прозореца.
-Какво ще желаете?-попита той.
-Аз искам една водка.-отговорих и се усмихнах, като махнах голямото си черно палто и го сложих на дивана до мен.След това се обърнах към Елена.
-Ти какво ще поръчаш?-попитах.

Брой мнения : 9 Join date : 20.11.2010

Влязохме в един бар и се настанихме. Аз оставих мокрото си яке на стола до мен, а през това време Маги си поръча водка..
- Ти какво ще поръчаш? - обърна се към мен, а аз се огледах и след малко казах:
- Едно мартини, моля! - усминах се на бармана и след няма и минута питието беше в ръцете ми.
-Е, Маги явно познаваш града доста добре? - погледнах към нея, а след това долепих устни до чашата и отпих една глътка от мартинито си..

Admin Брой мнения : 118 Join date : 19.10.2010

Елена си поръча мартини.След малко бармана донесе питиетата.Взех си водката и отпих една голяма глътка.Оставех чашата и погледнах Елена.
-Да.Познавам го доста добре, защото от много отдавна живея тук.-казах и се усмихнах.
Спомних си как за пръв път се преместих ме в града.Тогава бях още човек.Как след това родителите ми умряха.Как след това заживях в семейство на вампири.Как избягах, но после пак се върнах, вече като вампир...Така се бях унесла в спомени, че не чух какво ми каза Елена.

Брой мнения : 9 Join date : 20.11.2010

- Аз пък съм тук от много скоро и... - исках да продължа, но по унесената й физиономия ми беше очевидно че не ме е чула и че няма смисъл да продължавам..
- Хей... слушаш ли ме? - попитах я и се засмях.
Видно засрамена от премебрежението, което бе изразила от мен, единственото което направи тя бе да ми се усмихне извинително.
Отпих една глътка от мартинито и шумно оставих чашата на плота..
- Не се притеснявай, и на мен ми се случва.. - засмях се..
- Е, ще ми кажеш ли за какво се беше замислила?

Admin Брой мнения : 118 Join date : 19.10.2010

-Ам за нищо важно.-казах.
Не исках да я притеснявам с приказките си за живота, когато бях още човек. Пъ и таа щеше да разбере, че съм вампир. Не исах да я плаша. Тя беше толкова крехка на външен вид, че се стараех да не я докосвам, защото имах чувството, че ще я счупя.
-Е, ти имаш ли брат или сестра?-попитах за да се разсея от мислите си.