Голямата поляна с цветя

В къщи ми беше доста скучно, за това реших да изляза навън и да се разведря..
Обялкох си едни джинси и една тениска и тръгнах към парка.
След около десетина минутки вече бях там, но беше доста препълнено с хора за това се отправих към поляната с цветята.
щМного обичах да ходя сред всички шарени цветя и прекрасняит им аромат..
Когато пристигнах тревата беше леко влажна и по листенцата на цветята имаше свежи капки роса...

- Здравей.. - чух женски глас зад себе си и като се обърнах видях едно стройно и високо момиче..
- Ъм.. здравей..
Казах и й направих място до мен, като откъснах едно цветче и започнах да си играя с него. Късах листенцата му и си играех със стеблото, а цялата роса, която беше по него се стичаше по ръцете ми..

П.П Съжеляам, че е толкова кратко..

Погледът на момичето постоянно следеше действията ми и ме караша да си мисля, че не й е много приятно да правя това с цветята така, че спрях и се загледах в далечината. Вятарът полюшваше всички цвет и тревата толкова изящно и красиво, че човек би си помислил, че се намира на някое прекрасно и божествено място на което никога до сега не е стъпвал човешки крак..
- Аз съм Елена Гилбърт, приятно ми е.. На колко си? - попитах я..

В очите на това момиче имаше нещо странно, но просто не мога да определея какво беше, беше някак си различна от повечето хора, които познавах..
- О, ами аз съм на седемнадесет.. - усмихнах й се, все пак засремена от отплесването ми и следователно забавянето на отговора..
- На близо ли живееш? - попитах я и й се усмихнах..

Вятарът започна да се усилва и клоните на дърветата се люлееха в ритамът му.. Цветята направо се огъваха и слизаха чак до земята, а птичките се снижаваха все по - ниско и по - ниско.
Над небето се спуснаха огромни буреносни облаци и стана ужасно мрачно..
- Май ще вали.. - казах притеснено. - И то доста силно! - допълних след малко..